Дяволското гърло и пътят Кричим - Девин

Каква по-хубава мото разходка за последните топли дни на едно лято, което не успя да се изпълни с много пътешествия (или поне колкото ми се искаше), от пещера, за която съм слушал легенди от детска възраст, както и най-хубавия мото път в България за момента? Точно така! Този уикенд реших да посетя пещерата "Дяволско гърло", като за целта мина през легендарното за българските мотоциклетисти трасе Кричим - Девин.

Маршрутът беше София - Пазарджик - с. Козарско - Кричим - Девин - Пещера "Дяволското гърло". Характерно за моите разходки, ранно ставане, последвано от бърза закуска, пропуснато кафе и в 09:00 бях на магистралата. Нищо интересно от мото гледна точка, затова преминаваме директно към отсечката след Пазарджик. В далечината вече започваше да се вижда "приключенската" част.

Отсечката между Пазарджик и село Козарско, освен изпълнена с нетърпение за предстоящото каране, се характеризира и с не дотам хубав асфалт, малко пропаднал път и подскоци, които са леко неприятни за шосейни мотори. Трай бабо за хубост!

Вече съм в Кричим, обзет от вълнение. Предстои първата цел от съботната разходка, а именно преминаването на пътя Кричим - Девин. Тук ще споделя едно определение за този път от един по-стар и мъдър моторист - Пътят Кричим - Девин е за мераклиите, на които писта "Серес" им е далеч. Знаех и за скорошния ремонт на трасето, затова бях вдигнал доста високо летвата на очакванията си - нещо първокласно, изпълнено с живописни гледки и любимите на всеки моторист завои.

За да съм в максимално добра кондиция реших да спра в центъра на Кричим и да изпия сутрешното си кафе, съпроводено от кратка почивка (кафе от вендинг машина разбира се, няма време за губене).

Изпих си кафето и няколко завоя по-късно, на изхода на Кричим пред мен се появи любимият ми пътен знак. Както знаете, той означава "Интересната част от пътуването започва!".

Още след първите завои имах добро предчувствие, че очакванията ми ще бъдат оправдани. Пътят е като масло. Идеален! Не мога да си представя асфалт в по-добро състояние, а преминаването му покрай каскадата от язовирите Кричим, Въча и Цанков камък осигурява гледките, на които се надявах.

Нямаше как да не спра до язовирната стена на Въча. Винаги съм се впечатлявал от подобни мегаструктури, плод на човешката дейност и инженерна мисъл.

Покрай самия път има на доста места разширения, на които може да се спрете и да се полюбувате на подобни на следващите няколко гледки.

Може да се придобие представа за състоянието на пътя от тези снимки.

Няма как да пропусна да забележа и блясъка на верния другар.

След преминаването на Девин, се отправям към Тишел, където трябва да отбия за пещерата. Там ме чака изненадващ бонус. Въобще не съм съобразил, че пътят минава през Триградското ждрело. Още преди година съм гледал снимки и планирах да го посетя, но то ме изненада и впечатли силно с величието си. Тук отново се почувствах малък и нищожен.

Всичко започна с леки подсказки за предстоящото.

Преминавайки към усещане, че някъде съм виждал това място.

Стигайки до удовлетворение, че най-неочаквано посетих и Триградското ждрело. Тук вече се усетих къде съм.

Малко след тунела е и самата пещера. Всички сме чували легендите за нея. Именно тук се смята, че Орфей е слязъл в царството на Хадес, древните хора са смятали, че тук е входът към подземния свят на мъртвите, а образуваната мъгла от влагата на изхода й смятали за душите на мъртвите, през средновековието престъпници са хвърлляни в от скалата на изхода й. Самия водопад влизайки в пещерата се губи в огромен сифон, а оцветена вода излиза в реката под пещерата след 2 часа и половина. Разстоянието привидно е около 250 метра, но математиката показва, че водата изминава 25 километра в подземни реки. Именно тук живота си губят и двойка варненски леководолази. Пещерната зала е най-голямата на Балканите, а архитекти казват, че в нея би се събрала и катедралата Александър Невски. Изходът на пещерата включва изкачването на 300 стръмни стълби, показани на снимка по-долу, които обаче не са задължителни и всеки може да се върне обратно през входа, по т.нар. "Алея на пенсионера".

В пещерата няма интересни образувания, но определено легендите и загадките я правят интересно място за посещение, за което си струва да отделите един ден от уикенда си.

Надявам се статията да ви е харесала, ще се радвам ако е запалила у вас пламъка на желанието да посетите това място. Ако харесвате блога и това, което правя, може да ме подкрепите като споделите сайта и статията с приятелите си. Ще се радвам да се засечем на следващата ми разходка!

Facebook
Close Menu