Село Равногор и Бековите скали

Денят бе като от онези, в които се събуждаш и нямаш никакъв план, но знаеш, че искаш да се размърдаш някъде. Предвид че съм моторист, беше ясно участието и на любимата машина. Засега КПП-тата по случай Covid-19 са в историята, така че бях свободен да избера дестинация извън региона. От известно време попадам на снимки от Бековите скали и все ски казвах, че трябва да ги посетя. Е, това време явно дойде.

Маршрута

Отворих Карти и видях, че маршрутът ми ще изглежда така. Разстоянието в една посока от вкъщи (или София) до село Равногор е 148 километра. Не изглеждат много, но отнемат време, понеже пътят от Пазарджик до Равногор е междуселски и планински. По-надолу в снимките ще покажа нагледно. Първата ми спирка беше на входа на Пазарджик откъм магистрала Тракия, понеже ми е непознат град и трябваше да проверя навигацията.

Дори и непознат, преминаването през Пазарджик не ми отне повече от 20-тина минути. Следвах табелите за Пещера, а след като излязох от Пазарджик се насочих към Брацигово (свързано е с Априлското въстание). Веднага познатите градски и магистрални пейзажи се смениха с тунел от зеленина.

Преди Капитан Димитриево

В Брацигово има табели за Розово и Равногор, така че е лесно за ориентация.

Това е последната табела, точно преди десния завой към Равногор. Веднага след завоя ме очакваше следния знак:

Абсолютно винаги се радвам да го видя и под каската ми грейва усмивка. Освен официалното значение на пътния знак, аз го тълкувам като предупреждение за страхотни завои с неописуеми пейзажи. Тук мотористите ще ме разберат! Отново не бях разочарован. Малко след знака, пътят започна да се вие и да се прокрадват красиви гледки измежду дърветата.

С напредването на надморската височина, пейзажът започна да се променя. Бях заобиколен от гора и не устоях на изкушението да спра за някоя и друга снимка.

Вече бях само на няколкостотин метра от селото, когато от лявата ми страна видях следния кръст, който ме впечатли по свой собствен начин. Името на селото по време на османското робство е било "Кория" което означава гора, но поради неуспеха с налагането на чуждата религия, е прекръстено на "Акси Кория" или преведено "Твърдоглава гора". След освобождението приема името "Ясъ Кория" - "Равна гора", а през 1934-та приема сегашното си българско име.

Е, вече съм в Равногор. Превъртам в главата си снимките от Бековите скали и нямам търпение да ги открия.

Още с влизането започнах да се оглеждам за място, където мога да спря и да погледна в навигацията къде са скалите. Е, това не беше нужно, понеже съвсем близо видях доста голяма табела.

Из селото има още доста по-малки таблеки, насочващи към скалите, но те са на по-високо и трябва да внимавате за тях.

Малко след тази табела, от лявата страна е черния път, водещ към скалите.

В началото на черния път може да оставите колите си. Разстоянието от там до скалите е около 3 километра и се преодолява за около 30-40 минути. Пътят е равен, полски, няма сенки, затова е добре да си носите вода. Възможно е да стигнете близо до скалите с кола, но на места неравностите са по-големи. Всяка "паркетна джипка" ще се справи без проблем.

На мен обаче не ми допадна идеята да си оставя мотора на поляната и да ходя 30-40 минути в посока. Затова реших да изпробвам офроуд възможностите на шосейния ми мотор. В интерес на истината се справи доста добре.

Изведнъж пътят свърши до една поляна. Това е! Вече съм до скалите. Паркирах мотора, свалих екипировката и се запътих към тясна пътечка между дърветата. Изведнъж пред мен се откри пейзаж, който не мога да опиша, но ще покажа. Разбирате, на живо е в пъти по-впечатляващ.

Самото място е било древно тракийско светилище, на мястото на което в момента има беседка и три пейки. Обезопасено е с метален парапет. Тук може да седнете и да се насладите на една от най-красивите гледки в България.

Дъхът ви просто спира при вида на западните Родопи и сгушения в шепите им язовир Въча. Посещението на това място трябва да е задължително в списъка за посещения на всеки.

Обещавам си отново да посетя мястото, дори за цял уикенд, когато отворят и хотелите в селото. Хвърлям последен поглед и тръгвам обратно. Връщам се в селото, което е доста китно и спретнато, посещавам и центъра, правя няколко снимки и е време да тръгвам обратно към града.

Надявам се статията ми да е запалила у вас интерес и желание да посетите село Равногор и местността. Ще се радвам да прочета и вашите коментари. Ако ви е била ползена - моля споделете я, за да достигне до повече хора.

Facebook
Close Menu